Тъжна равносметка: Четири години от началото на войната в Украйна

Международни организации впоследствие определиха обсадата като една от най-тежките хуманитарни катастрофи в конфликта.

Индустриалният комплекс „Азовстал“ се превърна в последната линия на украинската съпротива. В продължение на седмици украински бойци и цивилни се укриваха в подземните тунели на завода, докато над тях продължаваха тежките удари, обобщава dariknews.bg.

Сраженията там бяха не само военен, но и психологически фронт. Светът следеше драматичните апели за евакуация и коридори за цивилни. В крайна сметка защитниците се предадоха след месеци на обсада, а градът премина под руски контрол.

През есента на 2022 г. украинските сили започнаха смели контранастъпления. Харковска област беше освободена, а Херсон бе изтласкан от руските части. Тези успехи показаха, че украинската армия, макар по-малка, може да нанесе тежки поражения на противника с правилното оборудване и стратегия.

През 2023–2025 г. фронтовата линия се стабилизира. Бойните действия станаха изтощителни – артилерийски дуели, удари по енергийни обекти, дронове, укрепени позиции. Западната помощ за Украйна – танкове, ракети, системи за ПВО – се превърна в решаващ фактор за оцеляването на страната.

Цифрите са шокиращи. Стотици хиляди военнослужещи и цивилни загинаха или бяха ранени. Милиони хора загубиха домовете си, а цели градове бяха разрушени. Школите, болниците, фабриките – нищо не остана недокоснато от войната.

Четири години след началото на пълномащабната инвазия войната между Русия и Украйна е навлязла в различна фаза от първоначалния шок и бързи маневри. Днес конфликтът се характеризира с изтощителни сражения, бавно придвижване на фронтовата линия и масирано използване на технологии.

В източните и южните райони боевете продължават почти ежедневно. Настъпленията са ограничени по мащаб – често се измерват в стотици метри, а не в километри. Артилерията остава ключов фактор, но все по-голяма роля играят безпилотните летателни апарати – от разузнавателни до ударни дронове.

И двете страни изградиха дълбоко ешелонирани отбранителни линии – окопи, минни полета, бетонни укрепления. Това прави всяка офанзива бавна и скъпа.

Ако първата година беше война на танковете, днес това е война на дроновете. Малки, сравнително евтини устройства нанасят щети за милиони. Те коригират артилерийски огън, атакуват техника, поразяват складове далеч зад фронта.

Технологичната адаптация се случва почти в реално време – нови модели, електронна борба, защита срещу заглушаване. Това превърна конфликта в своеобразна лаборатория за съвременна война.

Продължават атаките срещу енергийни съоръжения, рафинерии и логистични центрове. Целта е изтощение – икономическо и психологическо. Зимните месеци отново поставят въпроса за устойчивостта на енергийната система и за живота на цивилното население.

Украйна продължава да разчита на финансова и военна подкрепа от западни държави. Подкрепата остава ключова за способността ѝ да удържа фронта. В същото време санкциите срещу Русия целят да ограничат военния ѝ потенциал, макар Москва да адаптира икономиката си към новите условия.

Засега няма категоричен стратегически пробив. Войната изглежда като надпревара по издръжливост – кой ще издържи по-дълго икономически, военно и политически.

Четири години след първия ден войната в Украйна продължава да променя Европа. Тя е урок за уязвимостта на сигурността, за цената на свободата и за силата на устойчивостта. Въпреки всичко украинците продължават да защитават своята страна, а светът наблюдава един конфликт, чиято крайна точка все още е неизвестна.